Оли Рен пристига в Истанбул на 10 октомври

08 октомври 2008 | 16:27 | Агенция "Фокус"

Истанбул. Комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен пристига в Истанбул на 10 октомври, пише електронното издание на вестник “Заман”. Това става малко преди да бъде публикуван годишният доклад на ЕС за Турция. В Истанбул Оли Рен ще участва в петата конференция на тема “Турция и ЕС: установяване на връзки за общите ползи”, организирана от Босфорския университет на 10 и 11 октомври. Предвижда се Оли Ред да се срещне с министъра на външните работи и главен преговарящ на Турция с ЕС Али Бабаджан.

Утре,09.10.08 започва джаз фестивал в Истанбул

Akbank 18 Caz festival!/Akbank 18-ти Международен джаз фестивал!

Истанбул днес-06.10.08

НТВ: Днес учениците в Истанбул са във ваканция
06 октомври 2008 | 14:58 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Учениците във всички начални и основни училища в Истанбул днес са във ваканция по повод честването на 85-та годишнината от освобождаването на града от чуждата окупация, предава телевизионният канал НТВ. Голяма част от учениците и учителите участваха в тържествената манифестация, която премина на централния булевард “Ватан”.

Истанбулчани отбелязаха 83-годишнината от освобождението на града от чуждата окупация
06 октомври 2008 | 14:49 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Истанбулчани отбелязаха 83-годишнината от освобождението на града от чуждата окупация по време на национално-освободителната война през 1920-1923 година, пише електронното издание на турския вестник “Заман”. На специално организираните официални чествания участваха валията на Истанбул Муаммер Гюлер и представители на истанбулската администрация. Честванията преминаха при засилени мерки за сигурност и с голямо въодушевление, повлияно от мъката по загиналите войници след нападението на ПКК срещу граничния пункт Актютюн в провинция Хаккяри. Шествието, което премина по булевард “Ватан” развяваше турски знамена и носеше портрети на Ататюрк, пише вестникът.

“Състариха” Истанбул с цели 6000 години

3 Октомври 2008

Открити са доказателства, че града е основан още през епохата на неолита

Турски археолози откриха свидетелства, че 12-милионният Истанбул, носил преди това наименованията Цариград и Константинопол и разположен на бреговете на Босфора, е основан през епохата на неолита т.е. почти 6000 години по-рано отколкото се считаше до момента, пише РИА “Новости”.

“Откритите по време на 4-годишните разкопки четири скелета, дървени и керамични предмети показват, че той е създаден преди около 8500 години, а не преди 2700 както е прието” – коментира ръководителя на експедицията и директор на Истанбулския археологически музей Исмаил Карамут. До сега се смяташе, че Истанбул е основан преди около 3000 години от мегарийския вожд Визант.

Исмаил Карамут допълва, че по време на разкопките, които са на места, където се изграждат нови станции на метрото и транспортен тунел, преминаващ под дъното на Мраморно море, са открити 33 антични съда, останки от крепостна стена и базилики от времето на Византия. Това обаче са неща, които “не могат по никакъв наичн да се сравнят с последните находки”.

“Преди два месеца се натъкнахме на артефакти, за които даже и не си помисляхме. На дълбочина шест метра под морското равнище открихме четири човешки скелета, на възраст 8000-8500 години. Това е удивителна находка, която ще ни накара да пренапишем историята на Истанбул” – смята ръководителя на разкопките.

bgfactor

Нощен живот в Истанбул,Турция

Istanbul

Pic:resimler.tv

Istanbul... Glorious, imperial, spectacular.../video/

Възможностите за развлечения и изкуства варират от джаз концерти до кючек.За предстоящите събития,прегледи и друга информация се обърнете към The Guide-надежден двумесечен булетин на английски език,в който ще намерите списъци на хотели,барове,ресторанти и събития,както и полезни сведения за Истанбул.Turkish Daily News,също на английски език,е друг ценен източник на информация както за заведенията,така и за събитията от турската и международната политика.

Нощен живот

Барове

С прекрасната си гледка към Босфора и първокласния ресторант Bebek bar (Bebek Ambassadeurs Hotel,Cevdet Pasa Cad.113,Bebek,tel.212/263-3000) привлича множество елегантно облечени хора.

Beyoglu Pub (istiklal Cad.140/17,Beyoglu,tel.212/252-3842) е в приятна градина през лятото и на закрито през зимата и привлича зрителите от близките кина и театри.

В началото на истиклал Джадеси,Cafe Gramofon (кафе Грамофон) (Tunel Meyd.3,тел.212/293-0786) през деня е кафене,а от вторник до събота вечер е джаз клуб.

Най-новата музика и пикантна азиатска храна ще намерите в Budha Bar (Kurucesme Cad.22-24,Etiler,тел.212/265-9016).

Hayal Kahvesi (Хайал Кахвеси) (Buyukparmakkapi Sok.19,Beyoglu,тел.212/224-2258) е задимено,претъпкано заведение,предпочитано най-вече от младежи,които обичат рок и блус на живо,при това с високи децибели.

Harry's Jazz Bar (Харис Джаз Бар) (Hyatt Regency Hotel,Takisla,Taksim,тел.212/225-7000) е любимо заведение на турски и чужди бизнесмени,привлечени от авангардния декор,музиката,която по-често е блус и рок,отколкото джаз,и силните коктейли.

Ирландската кръчма James Joyce (Джеймс Джойс) (Zambak Sokak 6,Istiklal Cad.,Beyoglu,тел.212/244-0241) предлага богат избор от вносна бира и алкохол,в това число "Гинес",и широк асортимент от малцово уиски.Всяка вечер има изпълнения на живо,а през почивните дни звучи ирландска музика.

orient Express Bar (Ориент Експрес Бар) (Pera Palace Hotel,Mesrutiyet Cad.98,тел.212/251-4560)носи неповторимата атмосфера на отминалия век.Тук сякаш още витаят сенките на крале,кралици и холивудски звезди,прекрачвали някога прага му.

Roxy (Рокси) (Arslanyatag Sok.9,Siraserviler,Taksim,тел.212/245-6539) е популярен бар с жизнерадостна младежка клиентела и музика на живо.Сервира хубава храна,ако огладнеете между питиетата и танците.

Ако искате да послушате нова турска музика,изберете Kehribar (Кехрибар) (Divan Hotel,Cumhuriyet Cad.2,Taksim,тел.212/231-4100),където можете да чуете на живо поп и джаз.

Zihni (Зихни),който е отворен само през лятото,е разположен на една тераса мад Босфора и предлага идилични гледки.В крад на седмицата обикновено е препълнен (Muallim naci Cad.19.Ortakoy,тел.212/258-1154).

Дискотеки

Дискотеките обикновено отварят около 22 ч. и работят до 3-4 ч. сутринта.

Club 14 (Abdulhakhamit cad.Talimhane,тел.212/256-2121) работи от 23 до 4 ч. и е доста оживен.

Първокласният Club 29 (Pasabahce Yolu,Cubuklu,тел.212/322-2829) се помещава в псевдоримска вила на азиатския бряг на Босфора и работи от средата на юни до края на септември.

havana (Fargo is merkezi,Buyujdere cad.,Esentepe,тел.212/213-0136) е предпочитана от младежите от заможни семейства.Отваря в 19 ч. за вечеря,но танците започват след 22 ч.През лятото тя се премества на Muallim Naci Caddesi (Муалим Наджи джадеси) в Оръакьой (тел.212/259-2919) и е една от най-оживените открити дискотеки в истанбул.

Switch (Суйч) (Muammer karaca Cikmazi 3,Istiklal Cad.,Beyoglu,тел.212/292-7458) е най-новият и модерен ъндърграунд-клуб,в който през почивните дни гостуват известни турски и чужди дисководещи.

Нощни клубове

Нощните клубове в Истанбул са далеч по-спокойни и цивилизовани места,отколкото може би си представяте.Програмите им включват всичко,като се започне от народни танци,фокуси и акробатика и се стигне до кючек и музика на живо.някои от номерата са чиста туристическа атракция,но независимо от това са забавни.Обикновено вечерята се сервира след 20 ч.,а програмите започват след 22 ч.Имайте предвид,че може да ви излезе доста скъпо,алед като платите напитките,храната и куверта.Добре е да направите предварителна резервация.непременно обяснете за какво отивате-дали за вечеря,за програмата или само за питие.
Хубаво е да знаете,че по Истиклал Джадеси има доста долнопробни стриптийз-барове,чиято единствена цел е да измъкнат от клиентите безумно големи суми за напитките чрез съмнителната компания,която предлагат.Туристите,които са имали неблагоразумието да влязат в подобно заведение,твърдят,че са заплашвани с физическа разправа,когато са се оплаквали от сметките,възлизащи на стотици долари.

Кула Галата (Kuledibi,тел.212/245-1160) се извисява над новия град и представлява кръгла,изцяло стъклена сграда.Обстановката напомня за хотелски бар и в менюто наистина присъстват турски блюда,но не те са преобладаващите.Фиксираните цени за вечеря и програмата са около $ 70,а за програма и питие-около $ 40.

Комфортният,реномиран Kervansaray (Кервансарай) (Cumhuriet Cad.30,тел.212/247-1630) предлага разнообразна програма,включваща кючек,турски народни танци и музика от цял свят.Предлага се богата богата турска кухня,а цените са около $ 70 за програмата и вечеря и около $ 50 за програмата и питие.

Orient House (Ориент Хауз) (Tiyatro Cad.27,eminonu,тел.212//517-3488) предлага програма с кючек и турски народни танци,както и традиционна турска кухня.цените са около $ 75 за програмата и вечеря и около $ 50 само с питие.

Страница за Истанбул,Турция

Очакват над 250 хил. души на изложба на Салвадор Дали в Истанбул

Експозицията е най-голямата, откривана някога извън родината на каталунския сюрреалист

Септември 2008

"Един сюрреалист в Истанбул: Салвадор Дали" се нарича изложбата, представяща великия испански художник, която бе открита за посетители в музея Сакъп Сабанджъ в Истанбул.

Франс прес отбелязва, че това е най-голямата, откривана някога извън родината му изложба на художника.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

Изложени са 269 произведения на каталунския сюрреалист - 33 маслени платна, 113 рисунки и 123 графики, които ще останат в музея до 20 януари 2009 г.

Те включват от първите му работи - пейзажи на каталунското село в околностите на Фигерас, където той е роден през 1904 г. и където умира през 1989 г., до последните работи на артиста след 60 години творчество, посветени на неговите идоли - Веласкес и Микеланджело.

Представени са също много снимки, ръкописи и документи на художника, обявен преди четири години за най-екстравагантния човек във Франция.

За първи път могат да се видят илюстрации на Дали към "Дон Кихот" на Сервантес и "Божествена комедия" на Данте. В раздела "Дали и печатът" са включени вестникарски инфомации за големия художник.

На тържественото откриване на изложбата присъства турският президент Абдуллах Гюл. Гост на отриването бе бившият френски министър на външните работи Доменик дьо Вилпен.

Изложбата е спонсорирана от една от най-големите турски банки - Акбанк, която със серия културни прояви отбелязва 60-тата си годишнина.

Произведенията на Дали са изложени в музея Сакъп Сабанджъ, който бе открит през 2002 г. в сграда от времето на Османската империя на западния бряг на Босфора.

Музеят има амбицията да се превърне в международен център на изкуството. Една от последните изложби в центъра, посветена на друг испански художник - Пабло Пикасо, би всички рекорди в Турция, като бе посетена от около 250 хил. души.

Очаква се изложбата на Дали да я надмине по броя на посетителите.

През 2006 г. в музея имаше изложба на скулптори на Роден, а през тази година е изложена колекция на ислямското изкуство от парижкия Лувър.

Inform

Анадолска агенция: Истанбул е най-многолюдният град в Европа

24 септември 2008 | 12:43 | Агенция "Фокус"

Истанбул. Истанбул е градът с най-многочислено население в Европа, предава Анадолската агенция. Данните са на Евростат - статистическата институция на ЕС. В класацията на градовете с най-голямо население в Европа Анкара е на четвърто място, а Измир – на девето място.
На първо място в тази класация е Истанбул с близо 9,9 милиона жители, на второ - Лондон с над 7,4 милиона, на трето - Париж с близо 6,4 милиона, на четвърто – Анкара с над 3,4 милиона, на пето – Берлин с близо 3,4 милиона, на шесто – Мадрид с 3,1 милиона, на седмо – Атина с близо 2,9 милиона, на осмо – Рим с близо 2,6 милиона и на девето – Измир с близо 2,4 милиона души.
Общо 65 милиона души живеят в най-населените 26 европейски града.

Istanbul,video

Istanbul... Glorious, imperial, spectacular...

http://www.youtube.com/watch?v=SoZF7Xk91bU

Голяма изложба на Салвадор Дали се открива в Истанбул

Част от творбите се показват за първи път

Мащабна изложба на големия художник Салвадор Дали се открива в Истанбул, съобщи Франс прес. Това е най-голямата експозиция на сюрреалиста извън родината му и съдържа 269 произведения на художника, фотографии, филми, ръкописи. Фондация “Гала-Салвадор Дали”, е предоставила 33 картини, 113 рисунки, 111 гравюри и 12 литографии, които предстои да бъдат изложени до 20 януари 2009 г. в музея “Сакип Сабанчи”.

“За пръв път ще бъде възможно да се видят илюстрации от Дали на избрани страници от “Дон Кихот” и от “Божествена комедия” от Данте”, казва директорката на музея. “По особен начин пренесохме в Истанбул атмосферата на музея-театър, създаден от артиста във Фигерас и поддържан днес от неговата фондация”, посочи кураторката на експозицията Монце Агер Теиксидор. Сред изложените експонати са пейзажи на каталунското село в околностите на Фигерас, където той е роден през 1904 г. и където умира през 1989 г. - до последните работи на артиста след 60 години творчество, посветени на неговите идоли, Веласкес и Микеланджело. Експозицията включва и няколко рядко излагани негови творби.

Inform,петък, 19 септември 2008

Градът е много по-чист и подреден от София, но е по-скъп от Виена

Борис АНГЕЛОВ

Истанбул се фука с ретро трамваи

Във всеки квартал има място за развяване на огромен национален флаг

Фото Слава

Истанбул е от онези градове, за които всички знаят, но малцина ги познават. Всъщност като всеки мегаполис, той е толкова многолик, че всеки може да си избере образа, който харесва.
Или, както върви лафът от класическата руска комедия "Диамантената ръка", нека го определим полушеговито като "Истанбул - градът на контрастите".
Първата неочаквана новина е, че турските авиолинии, които вземат разстоянието от София до Цариград за около час, са една доста приятна компания, на която много от европейските грандове има за какво да завиждат. Второто впечатление е от летището, където не само "шопингът е удоволствие", както пише на една от стените на безмитен магазин, но и всичко е перфектно. От кафенетата в бамбукови горички до повсеместния и напълно безплатен уайърлес, с какъвто не могат да се похвалят на аерогарите в Милано.
За мнозина, когато стане дума за Цариград, първата асоциация е Капалъчарши. Днес пазарът не носи онзи лепкав чар от зората на демокрацията, когато десетки хиляди българи всяка седмица се отправяха със сакове и денкове да зареждат със стока своите и чуждите магазини именно от това място.
Една от причините е, че сега чаршията нито е евтина, нито пък с нещо може да изкуши презадоволеното наше вече европейско око.
Покрай Капалъчарши обаче минава новата гордост на Истанбул. Това е модерният трамвай, който свързва тази част на града със зоната около централния площад "Таксим". Вместо с билети в трамвая се влиза с жетони.
Всъщност те се пускат в машина с преграда и ако не сте си купили монета, няма начин да хванете превозното средство. За разлика от софийските, истанбулските трамваи са чисти (какъвто е и целият град) и са със съвременен дизайн. Нещо, с което у нас не можем да се похвалим, въпреки че и из нашата столица плъзнаха някакви нови трамваи, жалки копия на по-старите.
Модерните истанбулски трамваи нямат чара на старите. Ретро возилата се движат по местния вариант на софийския булевард "Витоша", чието име е "Истиклал". На него са магазините за масова мода, някои приятни кафенета, а в галериите в преките човек може да намери дюкян или ресторант, който да обърне представата му за микса между съвременността и ориента.
По "Истиклал" се стига до прословутия "Таксим". Това е сърцето на Истанбул. Сигурно затова носи и много от неговите главни черти. Старите грозни сгради констрастират с артлалетата - съвременни пластики, подредени от едната страна на огромното пространство.
Красивият парк на другия бряг на кръговото движение пък няма нищо общо с някои раздрънкани автобуси, които се опитват да намерят брод в трафика.
Красивата част на Истанбул започва от споменатата вече градска градина. Отвъд нея са изисканите квартали "Бешикташ" и "Нишанташъ", каквито София не само няма, но и скоро няма да има. Те са по-европейски от махалите на немалко градове насред ЕС. Сякаш от хотел "Диван" - този вододел между Ориента и модерността, започва един друг и много по-красив свят, където богатите и известните се движат бавно, обличат се изключително елегантно и изглеждат сякаш ще живеят вечно.
Особено ако човек седне в лобито с километрични панорамни прозорци на хотел "Софител" или пък в градината на намиращия се съвсем на брега на Босфора и световноизвестен "Чириган палас". Там е прекрасно, независимо дали човек ще реши да пие едно мохито за тридесетина лева на терасата на бара, дали да се поизлегне в някой хамак, или в шатрите от бели чаршафи, дали да поплува в басейна, който, гледан отгоре, визуално се слива с чистия син проток между Черно и Бяло море, или просто да се разходи из фантастично поддържаната зеленина.
Модерният шопинг също е удоволствие в Истанбул. И задължително прибавяме - едно доста скъпо удоволствие. Цените в хубавата част на града не само не отстъпват, а често превъзхождат тези в Кан и многократно тези във Виена.
В гъзарския квартал "Нишанташъ" непременно се отбийте в луксозния мол "Сити'с", където са бутиците на много италиански и френски марки, както и изключително актуални заведения като It's a Joke. Това е един от най-невероятните барове в света, който предлага питиета и ястия - произведения на изкуството, и неслучайно е любим на дамите от компанията на Мая Илиева.
Над "Сити'с" се издига гордо турското знаме. Светът се отнася с известно недоверие към местното правителство, но когато човек идва от страна като България, няма как да не му направи приятно впечатление националното съзнание на комшиите. На видно място във всеки квартал се вее огромен по мащаби държавен флаг. Червеният му цвят и плющенето се чуват и се виждат отдалеч, което създава приповдигнато настроение на всеки.
Изобщо, ако човек има не картинно, а песенно въображение, лесно ще разбере прекрасния документален филм на Фатик Акин, който бе нарекъл описанието на своя град просто "Музиката на Истанбул".

Inform,19.07.08

Пътуване из Ориента – Истанбул

Автор Светла Сирачкова

неделя, 01 юни 2008

Страница 1 от 3

Всички пътища водят до Цариград! Нашият - също.

Първите спомени, свързани с пътуването ми до единствения град, разположен на два континента, са проливните дъждове, които сякаш се опитваха да отмият всякакви илюзии за приятна почивка. Помня как ми тракаха зъбите от студ, защото не се доверих на метеоролозите. Тръгнах със слънчево настроение и нито една топла дреха в чантата.

Пътуването мина леко. Около обяд навлязохме в покрайнините на мегаполиса. Заредиха се нови квартали с все още необитаеми жилища, готови да поемат непрекъснатия поток от имигранти. По неофициални данни Истанбул е 17-милионен и всяка година нараства със 100 улици. Движението е интензивно, но за наше учудване не попаднахме в задръстване. Истински проблем е паркирането обаче. Тесни улички, случайно оставени автомобили, а автобус да спре някъде е просто невъзможно.

До обяд се добрахме до нашия хотел. Хареса ми местонахождението му - на 100 м от църквата Света София, дворецът Топкапъ сарай, джамията Султан Ахмед, мост Галата, Хиподрума. Тази част на града ми напомняше на стария Несебър.

Оставихме багажа и бегом към двореца Топкапъ (наречен така, заради топовете около входа). От съображения за сигурност на входа проверяваха ръчния багаж. Озовахме се в един широк двор, а там се беше изсипал народ откъде ли не - японци, индийци, турци, руснаци, англичани...И цялото това множество търчеше с фотоапарати в ръце, за да види съкровищата на поколения турски султани. Дворецът изглеждаше величествено, простираше се на площ от 5 кв.км и съществува някъде от 15 век. Тук са живели жените на султаните и принцовете. Жаждата за власт е била причина на територията на двореца да се извършват братоубийства, да се пораждат интриги между кандидатите за трона. Освен харема е имало и стотици чернокожи евнуси, които са изпълнявали прищевките на знатните особи. Разгледахме покоите на валиде-султанката [фаворитката], бижута, килими, оръжия, тронове, посуда, дрехи, каляски... Много мюсюлмани се тълпяха в една от залите, където се съхраняваха експонати като стъпката на пророка Мохамед и негово писмо. Решихме, че сме видели достатъчно и седнахме да починем. Към Мраморно море се откриваше разкошна гледка. На нея са се любували султаните, на нея се дивим и ние - простосмъртните.

После запрепускахме към църквата Света София, но уви! Вече затваряха, а следващия ден беше почивен. Църквата е строена - 537 г. по времето на Юстиниан и е четвърта по големина в Европа. Разгледахме я отвън. За жалост нямаше да можем да видим известните златни мозайки. Всеизвестно е, че след като турците са завладели града, са превърнали този уникален храм в джамия. Тук не се чуват вече молитви на нито един човешки език, защото е превърната в музей. Навява ми тъга, че не е успяла да се съхрани във времето като молитвен дом на всички християни. Минаретата променят облика й. Докато се суетяхме, ни окупираха продавачи на сувенири, книги, картички. Няма да е лошо да се сдобием с повече информация.

А сега да се опитаме да опознаем поне малко втората столица на Римската империя, но не само от гледна точка на историята. Наближаваше време за вечеря и се ориентирахме да потърсим ресторант. Нещо много характерно за турските заведения са наргилетата. Пред доста кафенета имаше пейчици, застлани с килимчета, възглавнички и виждаш млади хора, които са се изтегнали и пушат прословутите наргилета. Чевръсти момчета от персонала търчат да им подменят въглените. Първоначално се притеснихме за съдържанието на тези подобия на колби, но като разпитах, ми стана ясно, че можеш да изпушиш дори една фанта. Удоволствието струваше 10 лири. Друг акцент - интериорът на ресторантите.

Близо до витрината, съвсем пред очите на минувачите, е подреден кът, който пресъздава бита в една турска къща през недалечното минало. До ниска софра е застанала домакиня, която разточва тесто и прави пелмени. Сигурно е доста изморително да правиш реклама на заведението по този начин цял ден. Менюто ми бе твърде познато - яхнии, дюнери, баклави. Да не говорим, че тук не можеш да се разхождаш необезпокояван. На всяка крачка си любезно канен да опиташ храната, да си купиш сувенир. Всеки клиент е ценен и борбата за него е безмилостна. В това отношение турците нямат равни. Където и да се отбиехме, не се натъкнахме на нито един мързелив продавач. Всеки ти предлага, подава ти меню в ръцете, докато си в движение още. Решихме да хапнем нещо традиционно и седнахме в едно ресторантче. Кой знае какви специалитети не видяхме и си поръчахме пиле с ориз. Алкохол не се сервира, така че и ние като прекомерно целомъдрени хора не осквернихме традициите. Иначе бира се продава по магазините, а по заведенията се набляга на айран. Ориенталската кухня е много пикантна. На масата задължително присъстваше съд с люти чушки. Ама много люти!!!

Пътуване из Ориента – Истанбул

Автор Светла Сирачкова

неделя, 01 юни 2008

Страница 2 от 3

На следващия ден не съм и предполагала, че ще се събудя още в 5 часа. В ушите ми отекваше глас от близката джамия, който призоваваше вярващите за молитва. Тези хора непрестанно се молят. Дали толкова често грешат?

За деня ни предстоеше посещение на Синята джамия с местен екскурзовод. Това творение на човешките ръце беше огромно. Разказаха ни историята - султанът искал да създаде свой храм със златни минарета, който да конкурира по величие всички останали и възложил задачата на един от най-гениалните за времето архитекти. Волята на владетеля била минаретата да са от чисто злато. На турски език думите злато алтън и цифрата шест - алтъ звучали еднакво и по погрешка били построени 6 минарета. Султанът укорил архитекта за грешката му, но джамията му харесала и не го наказал. Наложило се обаче да поставят още едно минаре - седмо и на молитвения храм в Мека, за да е угодно на Аллах.

С автобус разгледахме града и по мост Галата стигнахме до местността Йеди тепе в азиатската част. Всичко тънеше в зеленина, цареше спокойствие, за разлика от забързания трафик в европейската част. На връщане спряхме пред гара Ориент. Тук е спирал прословутият Ориент експрес, пристигащ от Париж. Гарата се е съхранила във времето в онова си състояние, когато Агата Кристи написва безсмъртния си роман ‘'Убийство в Ориент експрес''. По това време авторката е пребивавала в Истанбул. От другата страна на Босфора се намира Багдадската железница.

Площад Хиподрума е сборен пункт на всички туристи. През византийско време тук са се провеждали ежедневно конни състезания, ставали са гладиаторски битки, кръвопролития, пиршества, сватби. Днес единствено трите масивни колони свидетелстват за древния произход на тази арена. Петметровият Египетски обелиск е докаран от храма на Аполон чак от Карнак. Змиевидната колона има същия произход. Император Константин е допринесъл с още една колона. Доказателство за интереса и на немския крал Вилхелм Втори към този стратегически град е построяването на чешма на същия този площад. Където и да погледнем, навсякъде откриваме отпечатък от нечие присъствие в този толкова атрактивен като местоположение град.

По време на разходката спряхме пред желязната църква Свети Стефан, построена на самия бряг на Мраморно море..Мисля, че днес няма толкова отдадени на каузата си хора, като Стефан Богориди. Разсъждавайки като патриот, а не като търгаш, е дарил този парцел земя за построяването на църква, за да съхрани вярата у българите, живеещи там. Железните конструкции са пристигнали от Виена по Дунав и Черно море. Днес църквата е напукана, следи от корозия има по фасадата й, а метохът е в плачевно състояние.

Един от най-известните покрити пазари в света се намира в Истанбул - Капалъ чарши. Огромно пазарище, оцеляло след редица земетресения, разрастващо се с всеки изминал ден. Построено е на мястото на старо византийско пазарище. Решихме да посетим Мъсър чарши - египетския пазар на подправките. Изненадахме се от купищата билки, сушени домати, корени, сирене в козя кожа... Изтощени от обиколки, седнахме да хапнем дюнери и да се полюбуваме на шарения свят. Традиционно дюнерите ги приготвят с агнешко месо. В рибните ресторантчета на Босфора ни предлагаха дюнери с риба, която приготвяха на едно корабче. Към този специалитет добавяха и туршия. Не са рядкост и продавачите на печени кестени и варена царевица. Решихме да нахраним гълъбите, които бяха накацали на малкото площадче пред Мъсър чарши. Има търговци, които продават жито специално за гладните птици. Седнахме да им се полюбуваме като се хранят. От джамията пронизителен глас зовеше за молитва, а слънцето клонеше към залез.

Загубихме илюзията ,че ще успеем да видим всичко. На пристанище Бостанджъ се спряхме да погледаме корабите. Мислено се пренасяхме на далечни пътешествия с тях.

Пътуване из Ориента – Истанбул

Автор Светла Сирачкова

неделя, 01 юни 2008

Страница 3 от 3

На следващия ден ни предстоеше пътуване до Принцовите острови. От 9-те острова, само 2 от тях не са обитаеми. В миналото са пращали на заточение принцове и оттук идва названието. Корабчето се напълни с туристи. Ята чайки ни следваха през целия път. Едно делфинче ни приветства с елегантен скок. Доста хора слизаха и се качваха на морските гари. На нас ни предстоеше да слезем последни - на Буюкада [Големия остров]. В корабчето се смесихме с тълпата. Пътуването мина много забавно. За да продадат стоката си много продавачи пътуваха редом с туристите. Промоцирането на стоките ставаше по неповторим начин, та дори и да не разбирахме езика, се забавлявахме от сърце. Докато пристигнем на острова, вече се бяхме снабдили с комплекти ножове, пижами, четки за зъби.

Искаше ни се да пътуваме на открито, но морският бриз ни пронизваше и предпочетохме да седнем вътре. При появата на всеки следващ остров пред погледа ни се оживявахме и хуквахме към откритата част да снимаме. Най-после пристигнахме. На острова няма автомобилен транспорт. Ако не ти се върви пеш се качваш на една каляска или си наемаш велосипед. Беше пълно с коне. За да избягат от сивото ежедневие, много богати граждани си купуват имоти тук. Много е оживено. Разбрахме, че населението е смесено - турци, гърци, арменци. Два часа ни бяха предостатъчни, така че отново чакаме да се отворят железните врати на морската гара и да ни пуснат да се качим в корабчето. Насядахме и отново същите емоции. Момче от персонала разнасяше през целия път една грамада от гевреци. При по-сериозно полюшване на плавателния съд всички тръпнехме да не се озове зад борда.

Не успяхме предходния ден да посетим разкошния дворец - Долмабахче. Разполагаме с още време и няма да пропуснем. Попадаме в страната на приказките. Влязохме през огромна бяла порта в разкошен двор с фонтани, статуи. Всяко местенце беше аранжирано с вкус. Вътре последвахме екскурзовода, който ни водеше през стълбища, зали, стаи, коридори ,кабинети... Имахме възможност да видим творби на Айвазовски, от периода на пребиваването му в Истанбул, най-големия полилей в света, подарен от английската кралица, кристалното стълбище, килими, сервизи.

В този дворец са посрещани важни държавни глави и хора на изкуството. В една от стаите е починал Кемал Ататюрк, но тя е затворена за посетители. Забраняваха да се правят снимки, но нито един турист не изпълняваше наредбата. Дворецът е охраняван от стража. Интересно ни беше да надзърнем в хамама и харема. Между другото в близост до хотела ни предлагаха местната туристическа атракция - хамам. Цената беше космическа. Налагаше се и на връщане да бързаме. Жалко, че не успяхме да видим всичко.

Още един поглед към двореца и автобусът поема към България. През прозореца се нижат познати ни вече обекти. Предстоят митнически проверки. Ех, и този уикенд свърши!

Inform

Истанбул – най-новият европейски град

Автор Венцислав Жеков

сряда, 14 май 2008

Страница 1 от 2

Колко близо бил Истанбул! Колкото пъти отиваме до този космополитен град, толкова пъти се учудваме, колко близо е наистина и колко е различен. Всеки път го виждаме в различна светлина. Казват, че това е така, защото този тип градове, световните столици, главните центрове на империите, винаги са такива. Като столица на две империи този град наистина носи величието на нещо неземно, нещо, което е завладявало средновековния свят.

Именно Константинопол е бил столицата на "ойкуменето" - цивилизованият свят през средните векове - територията, която е била просветена, която е била благословена от Бог. Истанбул става столица на империя, взела името си от един от многобройните и оказал се най-исторически издръжлив бейлик - този на Осман. Още на входа на града, а всъщност така и не разбрахме, кога влязохме в него, се сблъскваме с типичното за мегаполисите натоварено движение. Истанбул обаче отдавна не е това, което е бил като столица на Османската империя и на Византия още по-рано. Градът е модерен център на една модерна държава. Макар, че все още могат да се видят забулени жени и момичета, Турция отдавна се е разделила с ислямския начин на живот и уверено търси своето място в съвременния свят.

Първото нещо, което попитахме беше, до колко е опасно да се движим из града нощем, защото обиколката на забележителностите определено не може да се извърши само през деня. Отговорът ни изненада. Оказа се, че Истанбул не е опасен град, въпреки че наброява около шестнадесет милиона души като постоянни жители! Убедихме се, че наистина няма опасност, но по-важно е защо е така? Почти на всяка спирка на трамвая по главната улица от величествената "Света София към квартал Аксарай, където отседнахме, имаше полицейска кола с включени светлинни сигнали. Присъствието е убедително, но в никакъв случай - натрапчиво. Държавата се грижи не само за нас туристите, но и за реда и спокойствието на собствените си граждани. Охраната на банки и други институции се осъществява от униформени с автомати. Не, това не е милитаризъм, това е ред, това е сигурност, това е надеждност, нещо, от което и ние можем да вземем пример. Отдавна забравени митове са приказките за изчезнали хора, опасни сокаци от Капалъ Чаршъ, водещи направо до тъмните трюмове на корабите в пристанището. Отдавна са забравени и грабежите, измамите и нападенията. Разбира се, че ги има, все пак говорим за шестнадесет милиона, но мащабите са овладени, градът днес е спокоен, привлекателен и доброжелателен.

Наложи се да ползваме последния автобус от луксозния квартал Таксим към Аксарай около полунощ. Хората се подредиха сами в редица и се качваха от първата врата, където ги таксуваха. Не знаехме, че това е ред, пък и бяхме чакали наравно с останалите и решихме да се качим отпред. Направиха ни остра забележка, защото ги предреждахме. Наложи се да минем отзад на опашката. Шофьорът не нервничеше, че изпуска курса си, изчака търпеливо и последния пътник да се качи, затвори вратите и тръгна. На една от спирките се качиха млади момчета, вероятно студенти. Подадоха си електронните карти, с които се таксува пътуването им. Към картите бяха закрепени и ключовете им. Те минаваха от ръка на ръка към апарата за таксуване при шофьора и обратно. Казаха ни, че никога не са се изгубвали ключове, или карта. Е, никой не ни ограби, никой не ни "преджоби". Както се шегувахме - никой не ни плячкоса гюла...! Асоциацията наистина се натрапваше, защото имаше моменти, когато се замисляхме кои всъщност са турците? Когато казваме "турчин" ние влагаме, или поне влагахме негативен смисъл, за груб човек, но след последното ни посещение в Истанбул, етнонимът "турчин" успешно се дистанцира от подобни релевации.

Истанбул – най-новият европейски град

Автор Венцислав Жеков

сряда, 14 май 2008

Страница 2 от 2

Това е Истанбул днес - ориенталските моменти вече са обект само на ориенталистиката - етнографската наука за ислямските народи. Прословутата пазарлама - пазаренето по пазарите е факт, но това все повече е туристическа атракция, отколкото реални икономически взаимоотношения. Определението - "турска стока", което също носеше негативизъм, също вече не е актуално. Движението по пътищата, колкото и да е хаотично, все пак редът е перфектен. С еднократно, ненатрапчиво и недразнещо присвирване с клаксоните, шофьорите се разбират и катастрофите наистина са рядкост, което е повече от чудо, при невероятно натовареното движение в града. Научихме, че полицията, тоест тяхното КАТ, вече присъства на ПТП-та, само за да състави протокол, а страните се разбират помежду си. Твърде европейско, нали..., дори подозрително много европейско поведение...!?

Някои все още се дразнят от това, че примерно императорската катедрала "Св. София" е била превърната в джамия и днес все още минаретата стоят до нея. Да, така е, защото султан Мехмед ІІ Фаатих превзема града и го прави столица на новата си империя, защото това е ислямска империя, която не търпи други религии. Тук обаче има едно голямо „НО". Днес „Света София" е музей, тя не е нито джамия, нито църква, тя представя имперското величие и на Константинопол, и на Истанбул. Ами ако църквата не беше превърната в джамия, дали щеше да се запази толкова векове, за да я видим и ние днес, макар и попроменена? Нека да се замислим, къде са стотиците минарета, които са изпъстряли някога нашата столица София? Ето за това говорим, за търпимост, за нов начин на мислене, за модерни взаимоотношения. Това разбира се не означава да забравим историята си, нито ние нашата, нито те тяхната. И ако за нас Осман паша е враг, за тях той винаги ще бъде герой. Така е и в обратния регистър. Левски за тях може и да е "хаирсъзин", за нас обаче той е и си остава икона на националноосвободителното движение. Така е във всички държави на Балканите, пък и не само тук. Историята никога не е била еднозначна за всички, а историческата наука - още по-малко.

Обилната търговия, неограничените възможности за бизнес, необятните контакти, които създава този град, това са все неща, които го променят, бавно, но уверено. Наблюдавайки облеклото на хората, поведението им, обноските, можем да кажем, че Истанбул е един европейски град, въпреки че Турция все още води „люти битки" за членство в Европейския съюз. Тук обаче много неща вече са се европеизирали в положителния смисъл на думата. Това е така не само заради Мустафа Кемал Ататюрк и неговата революция, но и защото самите хора имат воля да се променят, да съхранят ценностите на своя етнос, но и да се приобщят към мултикултурния модерен свят на ХХІ век.

Inform

Истанбул ще се сдобие с трето летище

Фотограф: as737700

Новото турско правителство планира да обяви поръчка за строежа на трето летище край Истанбул. Анкара ще финансира строежа с $500 млн., съобщи в. "Сабах", позовавайки се на министъра на транспорта и съобщенията Бинали Ялдъръм.

Новото летище ще бъде изградено северозападно от "Ататюрк Еърпорт". Капацитетът му ще е 10 млн. пътници годишно.

Още преди година тогавашният министър на икономиката Али Бабад­Жан обяви, че правителството започва проект за строеж на трето летище в Истанбул. Градът е регионален транспортен център и важна връзка с Централна Азия и Близкия изток и по тази причина се нуждаем от увеличаване на капацитета, заяви Бабаджан.

В момента Истанбул има две летища - "Ататюрк" обслужва над 22 млн. пасажери на година, а по-малкото "Сабиха Гьоксен" - 3.5 млн. пътници.

Inform,07.07.08

Истанбул,Турция

Градът на лалетата Истанбул

Времена, езици, култури и хора – от двете страни на Босфора

11.04.2008

Смятах, че няма да го харесам. Мислех, че за мен той ще бъде ще бъде дразнител, а не удоволствие. Сигурна бях, че когато открия Истанбул, завинаги ща загубя Константинопол.

Сгреших. Константинопол удържа на атаката на реалността и остана градът на моето историческо въображение. Истанбул опроверга предрасъдъците ми. Не ме подразни. Не го приех като чужд. В този град въпреки контрастите, въпреки чуждостта на една друга, натрапчива за нас религия, съществува магия. И тя за броени часове го превръща в уютното и „домашно” място, разбираемо, обживяно. В този Вавилон въпреки 20-те милиона жители съществува удивителен уют и чувство за покой. Трудно е да се определи откъде идват те – дали от ведрото и дружелюбно държание на хората, от неустоимите изкушения на турската кухня, или от удивителния колорит на града, ссъбрал култури и епохи. Трудно е да се определи за толкова кратко пътуване. И е повод за връщане обратно.

Навлизаме призори в града по безупречна магистрала, покрай която, о, чудо, няма летящи пликчета, нерегламентирани сметища, подивели храсти и дървета. Напротив – всичко е изрядно обработено, склоновете край магистралата изрядно са засяти с поддържана и окосена трева, засадени са хиляди малки кипариси, всеки от които със своя укрепваща стойка. Километри по-нататък се появяват първите жилищни квартали – нови малки комплекси от къщи или блокчета. Всеки с обособени граници и ограда, със собствени зелени площи, подържани дървета и цветя, детски площадки, магазини. Още километри през новата част на града - редуват се квартали с нови постройки, сякаш всички са построени през последната година. Няма олющени фасади, кръпи на външна изолация и намазани с асфалт фуги, всички сгради са чисти и боядисани в свежи цветове. Навлизаме в по-старата част. Тук вече има и по-стари здания, наред с нови молове, административни сгради, гари. Градът е буден, хората отиват на работа. Първите магазини отварят врати, работниците започват да изнасят отпред стоките.

В Инстанбул търговията е „тематично” разделена. Определени стоки се продават в определени квартали - на едно място са обувките, на друго пердетата, на трето – домашни потреби. Градът живее от търговия и усещането за този основен поминък е час от разбирането Истанбул. Не става дума за Капалъ чарши, което е повече туристическа атракция, отколкото реално тържище. С това са наясно хилядите наши, руски, китайски и т.н търговци, обикалящи складове и магазини на едро.

Но за нас целта е съвсем друга – да открием Истанбул, Константинопол, Бизантион... следите на народите и културите в този град на границата на два континента. Бурната и драматична история на града не е оставила толкова много паметници, колкото би ни се искало. Но не е била и съперница.

Паметници от гръцката епоха, от началото на Втората римска империя, от славата на Византия, от кръстоносните походи и османската епоха са разпръснати из целия град. Няма да разказвам за тях, тъй като повечето са достатъчно познати. Всеки, който желае да ги посети – таксите са доста по ниски от европейските. Ние, разбира се, желаем и тичаме от Топ къпъ към Синята джамия, влизаме в Света София и търсим пътя към кулата Галата. Най -хубавото, разбира се, е разходката с кораб по Босфора. Плуването покрай двата бряга е толкова възхитително, че се колебаем дали направо да не чакаме следващ круиз, за да го повторим още веднъж. Брулещият вятър от Мраморно море леко охлажда ентусиазмът ни и се връщаме обратно към старата част, за да разглеждаме.

Това, което озарява града през този сезон, са прекрасните цветя на Истанбул. Поддържаните по английски зелени морави в централната част са покрити с килими от огнени цветове на лалета във всички нюанси, с нарциси, теменужки, примули, зюмбюли. Всички по-големи улици са разделени от зелени бордюри, отново с перфектно поддържани цветни лехи. Не може да повярваме какви ресурси и работна ръка изисква тази перфектна градина, разположена на огромни площи. Центърът е изглежда като изложение за цветя. Прибирайки се в София, разбираме , че наистина седмица по късно в града започва международния фестивал на лалетата. Всъщонст, Земята на лалетата не е холандия, както мнозина смятат.

Първите лалета са пристигнали в Антверпен от Константинопол през 16 век. А Цял период в историята на отоманската империя през 18 век се нарича „епоха на лалето“ . Цветето е и емблемата на днешен Истанбул.

Много рядко може да се види човек, който почиства и оправя цветята. Също и някой, който да чисти. Но центърът, поне в историческата част е перфектно чист. В кварталите също не може да се види избуяла трева, изсъхнали и подивели растения. В сравнение с това, София изглежда покрита с буренак - от центъра до периферията си.

Но да забравим за малко София, защото сме в Истанбул и трябва да опитаме турската кухня. Заведенията и ресторантите в града са безброй. Добрата новина – като изключим супер луксозните ресторанти и хотели, цените са много по добри от нашите. А храната – няма сравнение. Току що изваден от морето лаврак на скара е не повече от 10 лири / лева/, към него безбройните салати и турски вкуснотии са почти без пари. Пристрастяваме се към малките турски ресторантчета с усмихнати сервитьори и готвачи, които услужливо ни помагат да изберем (забележете) нещата, които са по-прясни . В тях алкохол не се сервира, но и слава богу – иначе нямаше никога да излезем от там. Нощните заведения са различни – някои оринетирани към туристите, други – за младежката публика. Времето ни не достига за да добием пълни впечатления. Но впечатлението ни от хората е, че истанбулчани са спретнати, възпитани, усмихнати и наистина добронамерени. Не остава време да проверим какви концерти и изложби могат да се видят в момента, защото Истанбул е космополитен град, с често организирани прояви на световно ниво.

Може би така е по-добре. Защото е чудесен повод скоро да се върнем отново. „Хайде чао“, „Хади бай“ и доскоро !

Inform

Посетете Истанбул

Надя Саралиева

В Bg Reporter често четем статии за обслужването в българските кафенета, ресторанти и дискотеки. Прочитайки един такъв критичен материал - в спомените ми се появи една случка от моето пътуване до Истанбул преди 3 години.

И така, уважаеми читателю, пренасяма се на Босфора и в сърцето на този така древен, пъстър и смайващ град. Лятото е в разгара си, целият град е облян в ярка слънчева светлина, въздухът е пропит с мириса на смокини, печени ядки, вкусни бюреци, източни подправки... От всяка малка уличка в центъра може да се зърне късче море - вълните са тюркоазени и играят с бриза. Всичко, което ме заобикаля е интересно и гостоприемно....

С приятелите, които ме придружават, решаваме да резервираме ресторант за вечеря. Насочваме се към някакво смайващо ресторантче, от чиято тераса се вижда Босфора и азиатския бряг. Разбира се, че искаме да вечеряме точно на тази тераса, искаме да видим залеза и да почувстваме морския бриз!

Влизаме в ресторанта и към нас със сърдечна усмивка се втурва собственикът. Мъжете от моята компания започват "пазарлъка". Искаме тази маса, с тази гледка. Няма проблем! Искаме това и това меню! Няма проблем! Но, внезапно се получава "засечка" - във фантастичното ресторантче не сервират вино, защото е в непосредствена близост до джамия и не може да се нарушава мюсюлманската традиция... И така склонихме да вечеряме без вино, но "изясняването" на ситуацията отне доста време за разговори между собственика и нашите придружители - мъже.

През това време, ние, дамите застанахме на терасата и се отдадохме на красивата морска гледка. И тук вече стана нещото, което никога не би могло да се случи в България!! Докато собственикът беше зает с нашите мъже, към нас се приближи един от сервитьорите и любезно ни покани да седнем в красивите сепарета. Първо ни донесе луксозен албум с фотоси от Турция, които разгледахме с интерес. После изтича донякъде и донесе.... бинокъл!! За да погледаме красивото море и моста, свързващ Европа и Азия. Когато поех бинокъла, сервитьорът услужливо ми пое тъмните очила... Аз се отдадох на гледките и не забелязах какво се случи с моите очила, но когато свалих бинокъла от очите си - видях как със специална кърпичка сервитьорът ми почистваше очилата!!!! После, естествено ни предложи да ни направи снимка!!!

В края на моя разказ искам само да подчертая, че става дума за съвсем обикновен ресторант и най-вече, че изобщо не беше сигурно, че ще вечеряме там!!!!

А на вас колко пъти ви се е случвало в България да ви почистят очилата, при положение, че нищо не сте консумирали???

Inform,19.06.08